Приятна вечер край Гарванов камък в Средна гора

 Залез от Гарванов камък в Средна гора 

Често пъти когато не ни се стои вкъщи, се качваме на колата и политаме към Средна гора. Родопите също са близко, но понякога тръгваме на Север. Най-близко ни е Гарвановият камък. Върху могила стърчат или са полегнали купчина от скали нахвърляни като играчки на Lego. Спираме колата не далече от шосето за Старосел като се отбиваме по коларски път. Имаме полянка, която разчистихме от израстъци на храсти. Там спираме колата. Пролетта си носим столчета. Сядаме на тях и се наслаждаваме на жуженето на пчелите, аромата на дивите цветя и розите из полето наоколо.

Един час по-късно бяхме до целта. Спряхме до крушата и разчистената полянка, а после тръгнахме към скалата като се отбихме до няколкото  скали нахвърляни на около за да погледнем надолу към розовите градини, язовир Пясъчник, който блестеше като синьо оченце частично закрито от друг хълм северно от него. От там видяхме селата, които пушат с коминчетата си и задимяват въздуха над тях.

Пейзажът винаги е различен и винаги отпускащ и релаксиращ. 

После се изкатерихме до камъка. Той е много красив, когато слънцето го огрее с последните си лъчи. Целият заблестява и придобива цвят на старо злато. 

Този път не само видяхме залеза накрая и изпратихме последните лъчи на слънцето, но и посрещнахме звездите. Колкото по-тъмно ставаше, толкова повече звезди обсипваха притъмнялото небе. Луна нямаше. Само светлините на трите села наоколо осветяваха полето. От време на време червени и жълти светлинки на самолет проблясваха на небосвода. Дори видях персеид - падаща звезда! Толкова бях изненадана, че не можах бързо да си намисля едно желание (според поверието, то ще се сбъдне, ако видиш такова нещо). Персеидите обикновено са по-често характерни за м. Август, затова не повярвах, че видях падаща звезда. 

Подишахме чист въздух. Заредихме се с положителна енергия. Изкатерихме се на хълма със скалите. Изпратихме залеза. Посрещнахме звездите. Поотпуснахме се. Полюбувахме им се седейки на нашите столчета. Тук звездите са на 1000 м. по-ниско и не са толкова ярки и многоброй както тези над скалите на с. Жребичко в Родопите. Тази година преоткрихме тази нова страст у нас - да пътуваме 1 час с кола до Родопите за да се изкатерим на високо и от там да наблюдаваме звездите, Луната, светлините на села и градове в низитата. От там Тракийската долина се вижда от Пловдив до Пазарджик. 

Температурата падна до 13 градуса и решихме, че е време да се прибираме. Макар и есента да беше докоснала тревата и цветята, дърветата все още бяха със зелени листа. Миришеше на есен, но не беше толкова жълта както в Родопите. Дори и в Пловдив дърветата са по-жълти от тези около Гарванов камък. Няколко дъба с красиви корони се кипреха със зелените си листа, сякаш нямаха намерение да се зазимяват.

Това, което съм забелязала от скитането ми по планините е, че дъбът запазва почти всичките си листа макар и пожълтели по клоните си почти до началото на пролетта, когато поникват новите листа. Тогава като с магическа пръчка  старите листа падат на земята, а новите се появяват по клоните на дърветата.

Заредени с енергия потеглихме към Пловдив. Беше невероятно спокойно и приятно! 😍💖🎈🎉🎊